Първи монолог на клоуна

            “Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
                Хайнрих Хайне

            “Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
                Франсуа Мари Аруе – Волтер


Героите си тръгват, уморени са
и идва моят чакан звезден час –
след подвига редът е на арената
да влязат клоуните.
Сиреч – аз!

Отдавна този ред сте си харесали –
платили сте за цирк с асортимент.
Нали е важно вие да сте весели,
нали глупака търсите у мен?

Е, аз съм целият една нелепица –
с костюма си, с носа непоносим,
с приличното на палачинка кепенце.
Но шутовски е само моят грим!

О, всеки знае две-три мъдри думички,
да се представи – всеки знае как.
Но трябва да си умен, твърде умен,
за да се правиш вещо на глупак.

И аз се правя – седем дни в неделята,
понякога по два пъти на ден.
За вас е просто повод за веселие,
когато се сравнявате със мен.

Но аз ви гледам тука, от арената –
светът край нас е вечният Содом.
Не сме ли лудницата на вселената,
не сме ли всъщност жълтият й дом?

Едно безмислено стълпотворение
на гении и хора без души
живота слави – и си реже вените,
от тук изгражда, а от там руши.

Събира мъдрост – и я разпилява,
преяжда тук, умира там от глад,
живее в грях, убива и взривява.
Побъркан, неразумен, болен свят...

Заразно болен или луд за вързване!
Сложете катинар на всеки вход
и ви съветвам просто да побързате:
светът е лудост, лудостта – живот.

Търкаля се из космоса Земята ни,
и време е в настъпващия ден
табела да поставим на вратата й:
“Вход за нормални – строго забранен!”