In memoriam

IN MEMORIAM
                на Петко Чурчулиев
Не ме учудва, ако ти си тук…
И някъде усмихваш се отгоре,
стаен в сълзата на смълчан капчук
и миглите на разума затворил.
Не се учудвам, ако ти си тук,
люлеейки гласа на две момчета,
през времето, понесъл онзи чук
на църквата с порутени кубета,
изтръгнати и осквернени.
Там,
сред нея кръстът и Христос обесен
от вятъра.
Самотен и по-сам
до своя Бог и своя дълг небесен.
Не се учудвам, ако ти си в мен.
Една звезда от трепкащо огниво,
светлееща в поредния ми ден
и правеща сърцето ми по-живо.
Отпивам от дъха ти всеки миг,
потънал в нюансираните гами
на здрачен сън и есенния вик
от ребуси на драми и измами,
в рисунъка на секнали платна,
с последната въздишка на ръката
и струйката последна светлина
на мръкналата топлост на душата.

И дните ще отмият сладостта.
И болката с вечерността ще стихне.
И ще заключа пътя към света,
а пък с ключа към тебе ще политна.
"СТРЕЛЕЦ НА МИГОВЕ"1998г.