Атанас Далчев Окно Прозорец

„ПРОЗОРЕЦ” („ОКНО”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
ПРОЗОРЕЦ

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
 
И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?
 
Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.
 
Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.
 
Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.
 
Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.
 
Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.
 
               1925 г.


Атанас Далчев
ОКНО (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)
 
Это зимнее наше окно,
но как будто иное, не прежнее:
где дома, где дорога проезжая?..
В снежный лес превратилось оно.
 
Там проходит тропинкой запутанной
малый братик мой и сестра.
В чаще белого серебра
непонятно – куда идут они?
 
Неприметной тропинкой своей
в глубь лесную уходят рядом
под серебряным листопадом,
под серебряной сенью ветвей.
 
Без боязни мой братик с сестрой
бродят в чаще серебряных елей:
в том лесу ни зверей, ни метелей –
тишина, белизна, серебро.
 
Там таится волшебная птица,
лучезарные перья у ней.
Лишь ее шесть ночей и дней
ищут братик мой и сестрица.
 
И в седьмой только день на заре,
пробудившись, она затрепещет,
золотым опереньем заблещет,
отражаясь в лесном серебре.
 
Запылает лесная зима,
расступается лес понемногу,
и знакомую вижу дорогу,
и опять возникают дома.