Салме

Салме* идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове.

Салме идва, наметнала звездна батиста,
шал от звездна батиста 
над рокля от залез
и горещият вятър лицето й гали,
а в косите й свети луната златиста.

Салме сяда до мен и мълчи в полуздрача,
и мълчи полуздрачът,
безгласен и мъдър,
пада светла звезда като звездна присъда
и за някого в клоните вятърът плаче.

И се сипва зората в безгласна беседа,
аз безгласно и тихо изпявам за Салме
на полето заспало най-простите псалми,
а звездите от звездните прерии гледат.
 
И мълчи, и примигва над мене звездичка,
и примигва звездичка,
приспала простора.
...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко.

Салме идва при мен всяка вечер по тъмно,
всяка вечер
на здрача в уханната пазва,
аз безгласно за своя живот й разказвам...
...и мълчим под звездите, додето се съмне.

_____________

* Салме – в естонската митология – персонификация на Вечерната заря, за която се сватосвали Слънцето, Месеца и Луната.