Бохеми

                La gard meurt et ne se rend pas *

С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече
и други – даже вечните звезди в небето;
друг - ароматът на нощта кристално-синя,
и други – ритмите под кестените стари;
заглъхнали са сребърният смях на мандолините
и шепота вълшебен на разплакани китари.
Семейните уютни кръчми са изчезнали,
гаражна пошлост старите пияници привлича
и няма вече серенади в нощи звездни...
Къде си, мой бохемски град –
добър и романтичен?

Но тук и там, като искри сред пепел сива
като цветя в дъждовна есен осланена,
останките на старата бохема – още жива –
личат.
И сядат днес до масата със мене.
Костюмите с широките ревери избеляват,
но папийонките са пъстри пеперуди.
Да вдигнем чаши, мое минало! Наздраве!
Животът е едно неповторимо чудо,
а вие – сол и смисъл на нещата,
чаровници, усмихнати и остроумни -
сеизмограф на силата и на дълбочината
на провинциалните ни дни, пазарно шумни.

Наздраве за онези, дето днес са спомен само,
преди да пием - да отлеем глътка скръб и вино -
в такава вечер те са тук, до нас, зад рамото
и нека светлият им смях е с нас завинаги.
Наздраве, стари мои бонвивани-романтици,
и ако можем, нека да забравим, че сме бедни –
китарите са мост във времето, смехът е птица,
а песента умира винаги последна!

Приятели от миналите дни, край мен събрани,
за вас, духът на моя романтичен град – наздраве!
Светът е беден духом – няма той да ви нахрани.
Какво от туй: бохемата гладува
– но не се предава!

______________

* La gard meurt et ne se rend pas  -  Гвардията умира, но не се предава! - думи на генерал Камброн в сражението при Ватерлоо.