погранично време

                „Едва в покоя стават различими
                полупрохладата и самотата …”
                Димитър Калев

Там, където вятърът прелива
есенни въздишки от морето,
а реката в лед заспива…
(Или се пробуждам от детето.)
Някога написаните думи
в пожълтелите листа се свиват.
Стъпя ли, ще хлътна в чужда вечер…
(После ще събирам дири).
От бразда ли пътят е замесен,
та лекува раните си нощем.
Двете звездни мечки се надвесват.
И потъват в стъпки.
Или нощви…

Там, където вятърът прелива
в есенни въздишки по морето,
А сънят е дъното на кораб.
Между две скали. И вечер.
Някога написаните песни
в делничната пяна се размиват,
слепили в гръкляните на хора
дните от една година.
Всъщност, двете звездни мечки
ближат дневната хралупа.
В мен меда е още черен.
С трън от жилото на пътя…


п.с.

Съмва се. И тихо над Марица
вятърът разплита по върбите
нощната коса на тишината
(там, където римите се скитат…)
А нататък, след обратен кадър
(сутрин есента е в синьо)
думите са листопад, от който
хлътвам.
В делничната диря…