Утро
По склона хързулна се утрото – пляс! –
цамбурна краката си в локва дъждовна,
зачатка по пътя си с мокри подкови,
огряно от сънното слънце в анфас.
Небето сълзици зарони без глас,
че облаци черни гнетят го отново.
Обсебен от вестника мъж е заровил
носа си в колонката „Златен пегас”.
Кафето му черно с каймака си бял,
изстинало вече, стои недопито.
Тълпата с чадъри набива копита.
Навъсен е всеки, унил, недоспал,
за работа бърза. Прелитат таксита…
Усмихнат, мъжът своя стих препрочита…
= = = = = = = = = = = = = =
Превод:Борисова Ольга Михайловна
Утро
По склонам скользит снова утро и – раз!-
захлюпали в лужах холодных ботинки,
подковами утро стучит по тропинке,
и солнечный луч освещает анфас.
И чёрные тучи плывут сотый раз,
беззвучное небо роняет слезинки.
Мужчина уткнул нос пытливо в картинки
в газете с колонкою «Златен Пегас».
И чашечка кофе стоит недопита.
Толпа, пробегая, колотит копытом.
А он что-то в рубрике той изучал.
И каждый прохожий – уныл, недоспал,
спешат на работу. Такси пролетают…
С улыбкой он стих свой читает, читает...
Свидетельство о публикации №112112605016