Светът не спира да ме удивлява –
и тая вечер в мекия сумрак,
вместо в небето – Кумовата плява
блести разсипана пред моя праг.
Светът е със закони невъзможни,
шегува се навярно с мен светът
и простото внезапно става сложно,
и светилата сменят своя път.
Недоумявам как така край мене
нещата са с невиждани черти –
дори доброто слънце, без съмнение,
около Марс послушно се върти.
И всичко туй, което съм научил,
е безполезно в тоя луд живот –
тече към извора си всеки ручей
и сухите дървета раждат плод.
Дори не знам как всъщност пада здрачът,
как семето покълва за живот,
как с капка дъжд в прозореца ми плаче
огромният старинен небосвод...
И ето – пет минути преди края
аз не разбирам този странен свят.
И знам, че всъщност нищичко не зная...
...В това поне сме равни със Сократ!
Световъртеж
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112112603301
Свидетельство о публикации №112112603301
Рецензии
Сколько мы так ещё протянем? Год? Два?
Сердце и без того бьётся уже едва-едва
Наши дети растут на бездушных песнях
И мы всё больше в одиночестве, всё меньше вместе
Бигден 26.11.2012 11:40 • Заявить о нарушении
Сердце и без того бьётся уже едва-едва
Наши дети растут на бездушных песнях
И мы всё больше в одиночестве, всё меньше вместе
Бигден 26.11.2012 11:40 • Заявить о нарушении