ВРЕМЕТО СПРЯЛО Е…
Небето прегазено, смазано.
Слънчевостта му се пръска.
Металните клюнове алени
в огнена баня се блъскат.
Земята изтръпнала.
Щръкнали
погреби черни.
И цигли.
А ямите пепелни хвръкнали,
чак до небесните мигли.
Откъснати порти залостени,
скърцат:
доброто порок е.
Просъскваща ярост отлостена
вихри се дебелоока.
Пришпорва и удря по новото
ново хилядолетие.
Обесено виснало словото,
люшка вятъра слепия.
Възелът на мира е обречен.
Тихо е.
Тихо е.
Тихо.
И домът на света е посечен.
Дяволът кисело киха.
Небето, разпорено, сгърчено.
Утробата му се лъска.
Металните клюнове-гарвани
С кръвта му вятъра пръскат.
***
Земята върти се изстинала
погреби дяволски съскат,
играта световна е минало
дяволски кикот се пръска.
Бездишие.
Времето спряло е.
Смъртта безработна остана.
Слънцето смръщено вяло е.
Адът пред Бога застана.
2000г.
Времето спряло е...
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112112507672
Свидетельство о публикации №112112507672
Рецензии