„През колко тесни килии
и въздушни кули преминах…”
Георги Спасов
Без шепа вятър
останал.
Без лятна риза
в сърцето.
Есента си
от днес прекосявам.
В хлебните мисли
за Вчера…
Там, под стрехата ми,
в сивия ъгъл
зъзнат мечтите - врабчета.
Сякаш е опната прашка
Съдбата.
И ги причаква.
На светлото…
Сън от прозореца
смъкват годините.
Скърцат по белите преспи.
Тънко, в пъртина,
загърлям дните.
Като с въже на обесен…
Ала пътеката все не достига –
къса. И късно е вече.
В стъпки останал,
с вятър постилам
сивата облачна вечер…
Дяволско…Дяволът, зная,
отдавна
с думи е купил Земята.
Днес като сянка
от мрака събирам
дневната битова вата…
Сякаш от тел сме изплели
пространството.
В чуждите синури сеем.
Адът расте.
И мечтите ни странстват.
С ято облъчени жерави…
Дяволско семе…Пада простреляно
и обещаното време.
Само перата кръжат
като спомени.
Знак ,че не сме родени.
неродени...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112112405414
Свидетельство о публикации №112112405414
Рецензии
Это то место где берёт своё начало урбан
Где стоит зазеваться и считай, что уже убран
Где бог не слышит ни молитвы, ни жалобы
Добро пожаловать! Добро пожаловать!
Бигден 24.11.2012 15:35 • Заявить о нарушении
Где стоит зазеваться и считай, что уже убран
Где бог не слышит ни молитвы, ни жалобы
Добро пожаловать! Добро пожаловать!
Бигден 24.11.2012 15:35 • Заявить о нарушении