С бастуна - Христо Славов, перевод
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.
Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На стариге си лаври ще лежа!
Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!
Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!
Навянно тя ще вземе и Духа ми?!
Тогава над какво ще мога да градя?
Ще слушям склеротичните "там-тами"
и борсата за "горе" ще следя...
А след това, пак нямам перспектива,
Ще ме прераждат ли пак, след смъртта?!
Тревата щом над гроба ме покрие,
не виждам по-нататък своя път...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
И я увы приятельствую с тростью
Когда суставы крутят и болят
С почтеньем встречу боль свою как гостью
И мои ноги это подтвердят
Что станется со мною я не знаю
Кому и почему мне возражать
И я, пока дадут билет до рая
На старых лаврах буду возлежать
И не пытаюсь, взглядом удостоить
Она и так везде своё взяла
Меня теперь ничем не успокоить
И накалились нервы до бела.
Я жил, как мог в душе остались шрамы
И ты скажи теперь что делать мне
Присесть на тамбурины и там-тамы
И убежать нельзя на скакуне.
И я другой не вижу перспективы
Воскресну ли? Не знаю, но скажу
Растут над гробом сосны, да оливы
Иной исход никак не разгляжу
Свидетельство о публикации №112112301245