С бастуна - Христо Славов, перевод

И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките  получат в мен трибуна
а  и краката ми се уморят.

Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На стариге си лаври ще лежа!

Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!

Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!

Навянно тя ще вземе и Духа ми?!
Тогава над какво ще мога да градя?
Ще слушям склеротичните "там-тами"
и борсата за "горе" ще следя...

А след това, пак нямам перспектива,
Ще ме прераждат ли пак, след  смъртта?!
Тревата щом над гроба ме покрие,
не виждам по-нататък своя път...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

И я увы приятельствую с тростью
Когда суставы крутят и болят
С почтеньем встречу боль свою как гостью
И мои ноги это подтвердят

Что станется со мною я не знаю
Кому и почему мне возражать
И я, пока дадут билет до рая
На старых лаврах буду возлежать

И не  пытаюсь,  взглядом удостоить
Она и так везде своё взяла
Меня теперь ничем не успокоить
И накалились нервы до бела.

Я жил, как мог в душе остались шрамы
И ты скажи теперь что делать мне
Присесть на тамбурины и там-тамы
И убежать нельзя на скакуне.

И я другой не вижу перспективы
Воскресну ли? Не знаю, но скажу
Растут над гробом сосны, да оливы
Иной исход никак не разгляжу


Рецензии