Етеменанки

                Всяка прилика с каквото и да е е случайна

О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира
и сипе жар над тъмния Ефрат.

И пари всяка тухла.
Светла лава
над Вавилон от въздуха струи.
До бог Мардук един етаж остава –
три растега.

Но никой не строи...

Пилее неразбрана реч столика
на сто посоки този глупав свят.
И става разделение велико
великият и смешен зикурат...
 
Днес Ур, Акад, Шумер са само сянка
на порива могъщ и вдъхновен,
но камъните на Етеменанки
все още парят грозния ни ден.

Светът не спира две хилядолетия
да вдига кули с оня див копнеж
градежът му да стигне до небето...

Копнеж обречен!
Залудо градеж!

Защото бог Мардук, лукав и вечен,
е разделил не слово, а души.
Строежът днес е също тъй обречен –
зад нас Етеменанки се руши!

Езикът е лъжлив,
сърцата мамят,
и питам се за сетен път дали
макар Етеменанки да е памет,
поредният градеж не ни дели?

Строим, а виждам – сриват се стените
пред мен,
край мен,
а сигурно и в мен.
Светът е Вавилон.
И аз се питам
ще стигнем ли небето някой ден?

_______

* Зикуратът Етеменанки – Вавилонската кула
* Кадингира – шумерското име на Вавилон