Оня, малкият дявол,
оня чер таласъм,
сякаш плъзнал наяве
от най-страшния сън
и до входа на Билла,
вечно свил колене,
все си просеше мило
двайсе ст'инки поне,
и изпращаше всеки
със по дума добра
по различна пътека...
...снощи взе, че умря.
Сутринта го видяла
домакиня добра.
А край малкото тяло
що народ се събра -
за да види на живо,
вкочанен и превит,
как за нощ си отива
ей такъв паразит.
Ех, да беше в лицето
два нюанса по-бял,
да ти скъса сърцето...
... Той не е и умрял.
Просто с малко магия,
от света по-добра,
Бог една вересия
тази нощ си прибра.
Вересия
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112112206307
Свидетельство о публикации №112112206307
Рецензии