Мой Дагестан. Перевод Красимира Георгиева на болг

В переводе Красимира Георгиева, на болгарском языке этот крик мировой души о "всепланетной войне" видится мне ещё более энергетически насыщенным и актуальным...

МОЙ ДАГЕСТАН

Бедни паянтови къщи пред мен,
в дрипи неволя ечи.
Млад мъж с дисаги върви изморен,
няма надежда в очи.

Хората – птици пред дом небогат.
Камъни, каменна прах...
Да, Дагестан, в междузвездния свят
днес аз така те видях.

В полет, съдба и поезия взел,
литват след мойто перце
дядото, стара талига извел,
бабата с морни ръце.

И над стотици страни щом сме там
с блик на среднощни звезди,
аз ще прошепна: „Нима, Дагестан,
беше такъв ти преди?
Где са градини, отрупани в цвят,
буйни реки с нрав суров,
припев с чунгур и зурни гръмки пят,
скрита в сърцата любов?
Где са разкошни одежди не знам –
бархет, коприна, сребро?
Как без надежда се вглеждаш натам –
търсиш сред космоса дом?
Песните где са? Какво ги разби,
где хоровод разпиля?
Нашите сплетени, близки съдби
лошото време заля.
Знай, че отново ще има разцвет,
пролет ще дойде навън.
Хилядолетен невехнещ букет;
ти и Русия – без сън.
Глад и война на пътека и път,
битки в просторната степ.
В колко савани страните таят
ризи за мен и за теб!
Ако отново в света задимят
зли всепланетни войни,
братски прегърнати, мир ще коват
двете най-горди страни.”



Оригинал на русском:
http://www.stihi.ru/2012/08/29/10673