Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ.
Те спират върху две шептящи устни
надежда, спомен или…луд копнеж.
В нощта забързан изгрев ще препусне,
но ще дари ли с мъдрост този ден?
Дали ще бъде разумът начало?
И синьото в раздраното небе
дали отново ще осъмне цяло?!...
Гласът на болка, плисната без път
надвиква даже птиците в небето…
А щом заглъхне този дрипав свят
ще има ново място във сърцето…
Молитва
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112112011442
Свидетельство о публикации №112112011442
Рецензии
http://www.stihi.ru/2012/12/11/7497 - здесь мой перевод этого стихотворения. Доброго дня, Йорданка!
Соколова Инесса 12.12.2012 12:16 • Заявить о нарушении
Соколова Инесса 12.12.2012 12:16 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.