Питаш за обич? Имам си, ето я.
Толкова пъстра, че с цвят те замайва.
Сладко-тръпчива е глътката нейна.
Може с дъха си мечти да извайва.
Само, че тя не се спира до всеки,
който препречва й пътя със длани.
Тича. Кръстосва. Все пита за НЕГО.
Този, чиито следи са останали.
Виж я, нали е красива и млада?
И аз съм такава, когато съм с нея.
Пазя я винаги слънчево-лятна,
за да ГО спопля, когато прелея.
Обич
© Copyright: Милена Йорданова, 2012
Свидетельство о публикации №112111907852
Свидетельство о публикации №112111907852
Рецензии