Eсенен ден - Христо Славов, перевод

Заудря барабаните в стъклата
и тази  сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата,
стоим залостени в града.

А тежкото олово на небето
се срина низко във калта,
тъжим за слънцето и светлината.
Мълчат и птичите ята!

И Витоша  наднича над полите,
със бели от снега чала...
Изплакахме си сълзите и дните,
попарени от есенна слана...

Сред хората, облечени в кожуси,
и аз се нося уморен,
и гоня есенните автобуси,
които са изпратени за мен!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Опять в окошко ветер барабанит
И этим утром, как всегда
Намочит, надождит и натуманит
Но так приходит осень в города.

И туч на небе много оловянных
И дождь  по-моему стучит
Мы, молча, солнце жаркое помянем
И старый дятел с нами замолчит

А Витоша нависла над полями
Со снегом белым на челе
Исходим мы горючими слезами
Грядут опять морозы на земле.

Среди людей в дублёнках и тулупах
Стою без сил и без огня
Автобус гонит осень по маршруту
Забрать с собой естественно меня.


Рецензии