Души моей колокола

      Йорданка  Господинова
      Вольный перевод с болгарского
      Алексей  Селичкин

КАТО   ЗВЪН

ДУШАТА  МИ  Е  ШЕПА  НАРАНЕНА  ТИШИНА...
УЖ  ТРЯБВАШЕ  ОТДАВНА  ДА  Е  СВИКНАЛА,
ЧЕ  В  ТОЗИ  СВЯТ  НА  ДОГМИ  НЕ  ВЪЗКРЪСВАТ  ЧУДЕСА,
А  С  ПЪРВИТЕ  ЛЪЧИ  ОТНОВО  БЛИКА,

КАТО  РЕКА...  И  КАТО  ПТИЦА,  ГОНИ  ЛУДОСТТА...
НЕ  СЕ  ЛИ  УМОРИ  ОТ  НЕНАМИРАНЕ?...
САМА  РАЗКЪСВА  БОЛКАТА  И  МРАКА  НА  НОЩТА
И  ТРЪПНО  КЪМ  ЗОРАТА  СЕ  ПРОВИРА.

ДУШАТА  МИ  Е  СКИТНИЦА,  ОБРЕЧЕНА  НА  ГРЯХ,
КОПНЕЖНА,  КАТО  ЗВЪН  НА  СТО  КАМБАНИ...
УДАВИШ  ЛИ  Я  ДНЕС  БЕЗУМНО,  В  ГЛУПАВ  СТРАХ,
БЕЗМЪЛВНА,  КАТО  ШЕПОТ  ЩЕ  ОСТАНЕ  - 

ВЪВ  ЪГЪЛА  НА  НЕДОПИСАНИЯ  ОЩЕ  СТИХ,
В  СЪЛЗИТЕ  НА  ПРЕГЛЪТНАТА  ОБИДА...
И  ТАМ  ЩЕ  ЧАКА  ЛЮБОВТА  СИ  В  ТИХ  СПОДАВЕН  ВИК,
КАТО  СЪРНА  -  УПЛАШЕНА  И  СКРИТА...

НО  КАТО  МАЛЪК  ВЪГЛЕН,  В  ТЪЖНИ  ДУМИ  ЩЕ  ГОРИ,
ЩОМ  ПАК  СЪНУВА  СВОЕТО  ОГНИЩЕ...
И  САМО  НАЩЕМ,  В  БУЛОТО  НА  СНОП  ОТКРАДНАТИ  МЕЧТИ,
ЕДНА  БЕЗУМНА  ОБИЧ  ПАК  ЩЕ  ВИЖДА...


      ДУШИ  МОЕЙ  КОЛОКОЛА

Весной полна кипящая душа,
сродни реки с порогами и плёсом.
Мои слова бывают, как утёсы
в туманных днях надеждою дыша,

где мир из догм, затмивший  чудеса,
кричит, зовёт соблазнами наивных,
уводит нас от повестей былинных,
покусывая злобно, как оса.

И потому, в душе - колокола
звенят, зовут, печалят и тревожат.
И очень рано что-либо итожить,
и верю я в незыблемость добра.

Моя душа - израненная птица -
к высотам духа трепетно стремиться.