Йорданка Господинова. Капризный ветер - авт. пер

Авторизованный перевод Инессы Соколовой

http://www.stihi.ru/2012/11/14/4585

КАПРИЗНЫЙ ВЕТЕР

Капризный ветер, неустойчивый, обманчивый…
Напомнил он сегодня о тебе.
Был смелым, а потом притих, стал вкрадчивым.
Внезапно небо взорвалось во сне.

И те же крики чаек бесконечные…
Его ждала я к утренней заре,
простила все измены скоротечные.
Мечту давно ждала я на дворе,

приятность нежного прикосновения 
и утоленье жажды в летней тьме…
Забыть смогла тревожные мгновения,
переживания…  приятно мне!..            

Принес с дождем мой ветер облегчение.
Увядшая природа ожила. 
Закончилась борьба и все мучения,
прекрасная пора в наш мир вошла.


ВЯТЪРНО

Йорданка Господинова, България

http://www.stihi.ru/2012/11/13/6283

Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А  после се влюбва…
И в съня ми взривява небе

по- безкрайно от морската песен на гларуси.
А  когато навън зазори
е забравил за всички предишни предателства
и вали в нови, луди мечти…

И е нежен във своето мокро докосване
и е жаден в студения мрак…
Щом реши, че е мой не задава въпроси
и от вчера не търси вина.

Този вятър със своите вятърни навици
като клетва е есенно жив…
С всички трудни задачи геройски се справя
и след него светът е красив.


http://www.stihi.ru/rec.html?2012/11/16/62 – отклик автора оригинала