къде си днес, отче Матее

Миналия месец/октомври/ се навършиха 184 години от рождението на  един велик българин- национален герой на България. Но забравен от нас… Казва се той Моно Петров Сеизмонов. А се е запомнил в народната памет като Отец Матей Преображенски-Миткалото.

Тази светла личност  е един от стълбовете на Българското Възраждане.Човек с енциклопедични познания за времето си, незаменим съратник и един от тримата най-доверени хора на Дякона Левски. Без неговата помощ Левски не би могъл  успешно да съгради комитетите. Изключително деен, смел и находчив, едновременно книгоразпространител и книгописец, човек на вярата и делото, Отец Матей е едно величаво и достойно име в нашата национална история. И тук се изкушавам да цитирам докрай един текст от книгата на Румяна Николова за Матей Миткалото, който до голяма степен дава представа защо е «забравен»и днес. Думите и болят, бият през лицето и душата.
Но са истина…

”Той е твърде български, за да задържи вниманието. Ако беше хвърлил расото като Левски, съдбата му щеше да бъде по-иначе сторена. Но той остана при Бога и Бог остана в него. Няма го нито в читанките, нито в историите. Да беше папищаш, Папата досега хиляди пъти щеше да го обяви я за светец, я за мъченик или поне за блажен. Но той защитава Православието и всичко, на което се е надявал, е да разберат българите тревогите му.
Приятел и сподвижник на Апостола Васил Левски, легионер заедно с Раковски, съратник с Ангел Кънчев и Стефан Стамболов, като книжовник отец Матей се споменава твърде рядко. А страстните му полемики, отправени към настъпващите още от началото на ХІХ век промени, са сякаш за днешния ден изречени. Думите, изскочили изпод перото на Преображенеца, неподправени и ярки, жегват с правотата си, създават неочаквани асоциации с лутанията на съвременния българин в търсенето на баланса между национална идентичност и глобализация. Защото не от днес ни вземат за аборигени, когато сме си само местни жители.” (Румяна Николова)

Колко забележително права и правдива е в това си описание госпожа Николова!!!

Роден през октомври 1828 година в Ново село,Великотърновско.На 18 години става послушник в Дряновския манастир и започва своето обучение като духовник.След две години се премества в Преображенския манастир и на 9 април 1848 година, само на 20 години ,се подстригва за монах и приема името отец Матей. В 1851-1852 година за първи път пребивава в Света гора. Две години, през които усърдно чете манастирските книги и получава там начало на своето духовно и светско образование. През 1853 година посещава Варна и Тулча. Написва първото си произведение» -Книжица малая»- ръкописен сборник с църковни нравоучения. Годините-1861 остава в Света гора. Там усърдно се образова и запален от идеята за «перипетуум мобиле»-вечната машина, опитва да я построи на брега на Егейско море-идеята му да се движи от прилива и отлива на морските вълни/гениално между впрочем…днес осъществена в приливно-отливните електростанции по брега на Уелс и Англия…/.Изгонен от невежите монаси за това си «сатанинско дело», избягва с лодка на о.Тасос /сам , с една дървена коруба гребе 20 мили в морето…и пристига/.Оттам – в Цариград. Вероятно там са първите му срещи с българските радетели за църковна и политическа независимост…Следват пътувания до Ерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко.Тук ще да се е срещнал и с българските емигранти и хъшове. И попил духа на свободата. В1862 –е в Белград, в състава на Първата българска легия. Предполага се , че бил адютант на самия Раковски. Тук среща Левски. И остава негова «сянка» до края. Следва го навсякъде в комитетските дела по-късно. В Легията го наричат «капитан Матейче отец». След една година е войвода на хайдушка чета в Западна Стара планина. Води сражения с турските потери и ги побеждава. Към края на август четата се разпада, а отец Матей взема едно старо калугерско расо от Клисурския манастир край Берковица .И тръгва из българско като книжар и проповедник, знахар, билкар, основател на първите земеделски дружества в Българско – многолико и безпримерно и до днес дело. Няма друг такъв възрожденец България!!!Не само помагал на болния, но и орал и засявал нивата му, докато бил на легло. Лекувал го, съветвал го как да сее, кое е полезно за стопанството му.
                Намерете такъв човек днес!!!

Имал богат опит от овощарство, градинарство, земеделие още от Бесарабия и Влашко. Създава кооперативна градина в с.Михалци, основава читалища, пътува и дава книги от подвижната си книжарница-каручката или дисагите на магарето…1867-1868 година издава книгите »Молебни канони» и «Притчи Варлаамови».
А от февруари 1869 е заедно с Апостола.Той е негов най-приближен човек, таен куриер, помага му в създаването на комитетите из Северна България.Това става бързо, защото хората го познават, обичат, вярват на отеца Матея , така както на дякон Левски…През 1870 издава «Защита на православието»-великолепна книга със невероятно съвременно звучене.
       В пролетта на 1871 поема интендантската длъжност в организирането на въстанието.Неотлъчно е с Левски, среща се с Бачо Киро, Ангел Кънчев. Обикаля основаните комитети, а в края на февруари 1872 основава заедно с Ангел Кънчев революционния комитет в Бяла черква.Таен куриер , разнася от Търново в Ловеч печатни устави на БРЦК и оръжие.А на 21 ноември намира Левски в Стара Загора като специален пратеник на търновския окръжен център и му предава две писма на Каравелов с искане за незабавно обявяване на въстание/спомняте си-тогава Д.Общи е арестуван и започва да издава старателно цялата организация,а Каравелов в паника заповядва въстание…/В края на декември същата година се среща за последно с Левски в Сопот.Тук пътищата на тези двама велики български люде се разделят-единият поема към безсмъртието си , а отец Матей заминава за Белград на 16 януари 1873 през Свищов с кораб по Дунава като пратеник за специални задачи.Среща се с Панайот Хитов , Ильо войвода и Каравелов и им предава писмата на търновци. Каравелов боязливо отказва да ги предаде в Белград на сръбското правителство. Писмата изразяват воля да се продължи делото и съобщават, че организациите са живи и може да се продължи до въстание.Тогава Матей Миткалото сам, на своя воля ги предава на сръбското правителство./Левски е пред турския съд по същото време .../
След обесването на Апостола, в началото на май 1873 отец Матей посещава Ловеч, за да изясни обстоятелствата по залавянето на Левски.Отец Матей е известна , крупна фигура в революционното дело, ползващ се с пълното доверие на външния и вътрешен революционен комитет.Та в Ловеч се среща с поп Кръстьо .И като духовни хора -на вярата - а и като съзаклятници го подвежда под църковна клетва. И вероятно тогава разбира , че поп Кръстьо не е предател…

През цялата 1874 обикаля шуменските и търновски села заедно със Стефан Стамболов –подновява комитетите,създава нови, създава отново революционния комитет в родното си Ново село. И работи върху последната си книга -»Кратка ирмология».
На 1 март, след заболяване от «ухобол»/вероятно остър менингит от отогенен произход/ отец Матей умира внезапно в комитетския хан на родното си Ново село.Така съдбата пожелава да затвори жизнения кръг на този велик българин именно в родното му Ново село.

Книгите, които написал и издал, съдържат в себе си предимно църковни потреби, нравоучения, но и в есеистичен вид в книгата си «Защита на православието» повдига въпроси, търсещи отговорите си и днес.Там ни пита той какви сме, кои сме след като си имаме Паисиевата история , а сме народ от человеци-рабове…Ето стихотворението , с което завършва книгата му:

Творче наш Господи и создателю,
Иисусе Боже избавителю.
Яви твоята непобедима власт и сила.
Сокруши на еретиците дързостната сила.
Тебе викаме на помощ ний,
Иисусе Боже преблагий.
Христе царю Боже вышний скоро нам помози,
Озлоби хищните зверове и ги порази.
Владико человеколюбче, Ти ги обезчести,
Един си Ти силен, от нашите места ги изчисти.
И да се не чуе веч името на зверовете,
Защото им видяхме веч вкусът на плодовете.
Горчиви казуваме като пелин,
Отбягваме от тях и до един.
Веч със тях никак не се съединяваме,
А далеч от дружествата им бягаме.
Радост голяма ще имаме, ако ги сокрушиш,
Язиците им неми, безгласни ако направиш.
Милостивий Боже, на небесата Който си,
Ако ни любиш, помилуй създанието си.
Творче наш, молим Ти се със умилний глас,
Твоята благодат изпрати на нас.
Един си Ти Бог щедър и независтлив,
И спасител наш благ и всемилостив.
Преблагий Господи Боже наш вишний,
Един си ти крепкосилний и страшний.
Ти със Твоята всесилна и крепка десница,
Разпрасни противниците със една люсница.
О, Христе Иисусе, смили се за нас,
Вижд нашето смирение и помилуй нас.
Амин.”
Акростихът е недвусмислен - »Тия стихове изговаря Матей Петров»…


И едно стихотворение – завет към младите е оставил отецът. Стихът му е толкова актуален, сякаш се отнася за днес…А може би именно за днешното разпътно време се отнася. Непреходни са думите в него. Ето стиха :

За всяко нещо човек се надее.
Докат младост йоще в него владее.
А когато замине младостта.
И започне да пристига старостта.
Тогава сичко почне от сърдце да истива,
Защото веки на свършок живот отива.
И ни са старай веч нови науки да учи,
Ако ще би от тях и с кола имот да получи.
Заради това, възлюблени дети,
Учете се докат сте во млади лети,
Докат йоще вас владее младост,
Чи като пристигне старост,
Тогава да не ви е жалост.
Прозорливостта му, способността му да гледа напред - в бъдното, личаща от написаните книги , отреждат на тази свободна личност една от главните роли както на българското Възраждане,така и на българската революция.Защото при него слово и дело са едно . Доказва го целият му величав живот.

И така, пред нас застава една личност от предосвобожденска България, личност свободна, дух изобретателен, с енциклопедични познания. Основател на първите български земеделски стопанства и градинарски кооперативи, създал първата подвижна българска книжарница, писател, основател на читалища, постановчик на пиеси, основавал с Левски комитетите, таен пратеник, специален съветник, душеприказчик и лечител на бедния български народ ...Където и да идел отец Матей, подобно на Апостола , всеки го познавал и вярвал на думите му.
Защото бил свободен човек.
И виждал в бъдещето…

               ***
Защо пиша всичко това днес…
 1.Защото се задава нов , още- по страшен разкол вътре в самото православно християнство у нас. Вътрешен разкол-най-страшното, което може да сполети Църквата. И вярата в нея. А без вяра няма народност. Не напразно цитирах акростиха на отец Матея-та той е посветен именно на разколниците, на обругателите, на алчните търгаши в Храма. И колко добре звучи днес, сега ! Без народност няма народ и нацията умира… Идват сенките от пазарджишкия цигански квартал- с шалварите, забулените кадъни, които говорят на турски и се правят , че не разбират какво им говориш. А са първи на опашките за помощи.И никакви данъци на държавата не плащат.И все работа за тях нямало. Ток и вода- без пари. Туркизирането- срещу пари на ръка, на калпак. Страшно става…

 2.  И…за да се помни. Защото ,улисани в ежедневието сиво, сме си забравили корена, святостта на онези Първопроходци от Паисия насам, монаси-свети люде прозорливи.Отдали се на род и родина, на великото дело да опазят българското в идните поколения.
Да се съхраним во веки…
- - - - -
Авторът на тези редове е ползвал като източник за хронологията на житейския път на отец Матей книгата на Илия Пехливанов -„Преображение Матееви”.