Като в безлюдна църква
дните си отеква.
А в стъпките им
Лудият се блещи.
Наоколо ръми.
Поникнал троскот
и спомени от сън
браздят лицето…
Под свещите
останали след думите,
потъва в сенки
само тишината.
Един щурец
отлъчен в пълнолуние,
припява до крака на Сатаната…
Иконата е сякаш бледа птица,
сънувала да отлети
в сърцето.
Или към езерата време
на вечерните му зеници.
Там есента е лист, останал
в очи на ято късни жерави.
А той сред ятото живее,
преминал през съня
на сенките.
Където лъчът слънчев се стопява,
изпил и чашата море
от вечност…
като в безлюдна църква...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112111403554
Свидетельство о публикации №112111403554
Рецензии