Вечерен акварел

Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче
и в кривите им ъгловати клони
на мрака сивите платна простира,
и мокротата дребен бисер рони
– клепсидрата* на времето не спира.
И залезът, рисунка със сангвина*,
размит от тая влага, избледнява,
от въздуха се стича нощно-синьо
и в мокрите треви се утаява.

А после изведнъж Астрей* извежда
стадата си в надоблачните бездни
и, низани по Кумовата прежда,
увисват над главата ми съзвездия.
И кехлибарен пълен диск лениво
търкаля старата луна над мене,
а в топлата й пазва като живи
се мяркат бледи приказни видения.
Огромно тондо* върху фон от злато
в маренговия* мрак над двора свети –
блести като верижка за луната
платиненият Млечен път в небето.

Но на балета звезден в тишината
внезапно лумва огнена жарава
и плисва звезден огън над земята,
кипи зад хоризонта звездна лава*
и в падащ огнен дъжд небето тлее
като пенлив поток кипящо вино,
додето бавно мракът избелее
и черното се разводни със синьо;
додето пак по рамото на здрача
ленив дъждец заметне мокра прежда
и зъзнейки, над утрото заплаче
самата ноемврийска безнадеждност.

__________

* клепсидра – древен воден часовник;
* сангвина – от лат. sanguineus “кървав” – мек тъмно-червен молив;
* Астрей – в гр. митология – олицетворение на звездното небе;
* тондо – итал. tondo “кръгъл” – кръгла картина;
* маренго – черно със сив оттенък;
* звездна лава – всяка година в средата на ноември пресичат небето
   метеорните потоци Леониди с радиант в съзвездието Лъв.