Вадим Шефнер Личный враг Личен враг

„ЛИЧНЫЙ ВРАГ”
Вадим Сергеевич Шефнер (1915-2002 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛИЧЕН ВРАГ

Не къткай калпави приятели –
по-скоро враг си завъди:
той постоянен е, внимателен
и строго следва те в беди.

Той учи те да бъдеш бдителен,
да придобиваш дар горещ –
при непредвидени събития
ти с удар удара да спреш.

В живота случва се превратното:
доброто често е в беда,
приятелството неочаквано
прераства в искрена вражда.

Без страх в живота, но внимателно
огледай пътя си и знай:
Не искай калпави приятели,
по-скоро враг си пожелай.


Ударения
ЛИЧЕН ВРАГ

Не къ́ткай ка́лпави прия́тели –
по-ско́ро вра́г си завъди́:
той постоя́нен е, внима́телен
и стро́го сле́два те в беди́.

Той у́чи те да бъ́деш бди́телен,
да придоби́ваш да́р горе́шт –
при непредви́дени съби́тия
ти с у́дар у́дара да спре́ш.

В живо́та слу́чва се превра́тното:
добро́то че́сто е в беда́,
прия́телството неоча́квано
прера́ства в и́скрена вражда́.

Без стра́х в живо́та, но внима́телно
огле́дай пъ́тя си и зна́й:
Не и́скай ка́лпави прия́тели,
по-ско́ро вра́г си пожела́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вадим Шефнер
ЛИЧНЫЙ ВРАГ

Не наживай дурных приятелей –
Уж лучше заведи врага:
Он постоянней и внимательней,
Его направленность строга.

Он учит зоркости и ясности, –
И вот ты обретаешь дар
В час непредвиденной опасности
Платить ударом за удар.

Но в мире и такое видано:
Добром становится беда,
Порою к дружбе неожиданно
Приводит честная вражда.

Не бойся жизни, но внимательно
Свою дорогу огляди.
Не наживай дурных приятелей –
Врага уж лучше заведи.

               1961 г.




---------------
Руският поет, прозаик, писател фантаст и преводач Вадим Шефнер (Вадим Сергеевич Шефнер) е роден на 30 декември 1914/12 февруари 1915 г. в Петроград. Завършва професионално-техническо училище. Пише поезия от детските си години, първото му публикувано стихотворение е в сп. „Резец” през 1933 г. Участва в поетичния семинар при Съюза на писателите на СССР (от 1938 г.). Превежда поезия от китайски, санскрит, грузински, белоруски, латишски и др. езици. Автор е на стихосбирките „Светлый берег” (1940 г.), „Защита” (1943 г.), „Пригород” (1946 г.), „Московское шоссе” (1951 г.), „Взморье” (1955 г.), „Стихи” (1956 г.), „Нежданный день” (1958 г.), „Стихи” (1960 г.), „Знаки земли” (1961 г.), „Рядом с небом” (1962 г.), „Стихотворения” (1965 г.), „Своды” (1967 г.), „Стихи о Ленинграде” (1967 г.), „Стихотворения” (1968 г.), „Избранная лирика” (1969 г.), „Запас высоты” (1970 г.), „Стихотворения” (1972 г.), „Цветные стёкла” (1974 г.), „Переулок памяти” (1976 г.), „Сторона отправления” (1979 г.), „Северный склон” (1980 г.), „Вторая память” (1981 г.), „Годы и миги” (1983 г.), „Личная вечность” (1984 г.), „В этом веке” (1987 г.), „Ночная ласточка” (1991 г.), „Архитектура огня” (1997 г.), „Стихотворения” (2005 г.); на книгите с проза „Облака над дорогой” (1957 г.), „Ныне, вечно и никогда” (1963 г.), „Счастливый неудачник” (1965 г.), „Запоздалый стрелок” (1968 г.), „Облака над дорогой” (1969 г.), „Сестра печали” (1970 г.), „Девушка у обрыва” (1971 г.), „Скромный гений” (1974 г.), „Имя для птицы” (1976 г.), „Круглая тайна” (1977 г.), „Лачуга должника” (1983 г.), „Сказки для умных” (1985 г.), „Дядя с большой буквы” (1998 г.), „Бархатный путь” (1999 г.), „Рай на взрывчатке” (2004 г.), „Листопад воспоминаний” (2007 г.) и др. Умира на 5 януари 2002 г. в Петербург.