“Не, невъзможно е да се изкаже
това, което има да се каже!”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ,
“Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок”
Дъждът ръми, но мълчаливо някак,
без ромона на капките, без глас.
Щом той мълчи, без шепота в листака
как бих могъл да кажа нещо аз?
Нощта безмълвно спуща тъмни къдри
над уморения среднощен час.
Щом тя мълчи – дълбока, вечна, мъдра –
как бих могъл да кажа нещо аз?
Мълчи небето, многоока бездна,
света смирила с хипнотична власт.
Заслушан във мълчанието звездно,
как бих могъл да кажа нещо аз?
Нощта мълчи, и вятърът не стене,
полето стихнало мълчи в захлас...
Сред тая немота около мене
как бих могъл да кажа нещо аз?
Стихотворение, което не казва нищо
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112111202703
Свидетельство о публикации №112111202703
Рецензии