Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите?
Ти имаш всичко!
– Да, но нямам път...
Не ме предавай днес, душа!
Какво жадуваш?
Шейсет и пет лета не са предел!
На сън ти с ангелите се целуваш.
Достигна всичко!
– Да, но нямам цел...
Не може тъй, душа!
Отпивай още
на изгрева от синия светлик,
къпи се цяла в лунно злато нощем.
Та ти си вечна!
– Вечността е миг...
Все още има дълъг път пред мене –
какво, че е неравен и трънлив.
Защо изгаряш в болка и съмнение?
Бъди щастлива!
– А нима си жив?...
Я стига глупости!
Нали е празник –
да вдигнем чаши и да ги строшим!
– Но чашите са безнадеждно празни...
...Аз знам, душа!
Но нека премълчим.
Премълчано
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112110808639
Свидетельство о публикации №112110808639
Рецензии