обещание

              по Иван Пейчев
 
Ще се завърна.
                С късен бряг.
                При някого.
В една спокойна нощ
да ме посрещнат
лазурната пътека
                на луната
с ръцете ти...ръцете ти
горещи.
Ще се завърна
в този сън,
                където
зелените минути
още тичат
в очите ми,
                сънували очите
на толкова обичани
момичета…
Ще се завърна,
в себе си понесъл
на нечий късен ден
печата.
Една  самотна лодка
ще пресича
брега ми.
С твоето очакване…А там
ще бродят
в пясъка очите ти.
По стъпките
и тихия копнеж
на устните.
След матовия блясък
на ракитите
ще капе
още
есента на чувствата…
 
- - - - -
 
Ще се завърна.
                Някога.
                Отнякъде.
При някого.
                Във нечий сън.
Или по памет.
Следата ми ще те открива
само
в разсъхналия лик на лятото.

А ти  отдавна ще си минало.
Изгубен лист от бялото на мрака.
Посоките ще бродят край скалите,
привързали завинаги телата...