Предпролетно 2 -Христо Славов, перевод

Ти още спиш Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота...
След зимните фъртуни неуспяла
да се усмихниш още на света.

Ти още нямаш пролетна премяна,
дошлите птички още не цвърчат...
Не весело е още  от зарана,
депресиите ни, кога ще спрат?

Макар, че спиш,Природо закъсняла,
 и не  се вижда твойта красота,
намръщена от студ си, не засмяна,
аз предусещам в тебе Пролетта!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Ты спишь ещё природа, ты устала
В тебе сокрыта дремлет красота
Зима тебя холодная достала
Ты не смеёшься очень неспроста.

Но будет ещё тёплый день весенний
Уже вовсю безумствуют скворцы
Но нет пока весёлых потрясений
Зима ещё нас держит под уздцы.

Тебе проснуться никогда не поздно
И красотой космической блеснуть
От холода пока ты смотришь грозно
Но я в тебе предчувствую весну.


Рецензии