Грибами пахнет мягкий мох

Ольга Мальцева-Арзиани

ГРИБАМИ ПАХНЕТ МЯГКИЙ МОХ

На перекрёстках всех дорог
У нас в душе бушует осень.
Пусть тебе зябко, ты продрог
В лесу средь корабельных сосен.

Грибами пахнет мягкий мох,
Семейка зябнет мухоморов ...
И дятел всё ещё не смолк,
Долбит на дереве узоры.

А за деревьями дымок,
В деревне печку затопили.
Пойдём туда. Ты так продрог.
От осени, так сердцу милой.

Согреешь душу. Узелки
Пусть остаются на изнанке.
И без печали и тоски
Мы встретим осень спозаранку.

*  *  *

НА ГЪБИ ЛИ МЪХЪТ УХАЕ

Превод от руски: Нели Господинова

На кръстопътя на света

в душите ни бушува есен.

Трепериш в хладната гора.

до боровия ствол небесен.

 

Ухае мекият му мъх

на гъби в старите шубраци.

И скрит на боровия връх

кълвач дълбае тайни знаци.

 

А зад гората вие дим

селцето. Печките му пушат.

Трепериш. Нека идем там

в сърцето есента ще сгушиш.

 

Ще стоплиш своята душа –

от възлите й стана рана.

И без печал и без тъга

ще срещнем есента зарана.