Развод

(за нея)

Боже, всичко до дъно му дадох -
пълнокръвен задъхан живот,
а пък днес моят мил за награда
ми изпрати молба за развод.

И додето си кърпя душата,
се усещам почти идиот
със такава жестока отплата -
стопроцентов законен развод.

Ах, проклети мъже - катедрали,
дето пазят семейния праг...
Как така като сетни абдали
хлътват в първия лъскав... сокак?

А твърдят, че е слаба жената...
Ако беше тук тоя мръсник,
щях със няколко здрави туката
да го просна на пода за миг.

А след туй, ей така - за яката
да го метна навън мълчешком,
под носа му да хлопна вратата
на почти несемейния дом.

И каква, боже мой, да я смятам -
друга Ева подмамва го с плод.
А за мен - две деца и печата
на позора, наречен развод...



(за него)

Аз съм слаб, но какво да направя -
тя е страшно красива жена.
А пък с теб всеки ден остарявам...
Все виновен и все без вина.

И е млада... Убийствено млада!
С тая толкова хищна снага,
дето просто не знае пощада.
И да чакам?... Защо? За кога?!

С нея сякаш летя над земята
и не съм по семейному стар.
Полудял като мартенски вятър -
стопроцентов разгонен мъжкар!

Ти си силна - отдавна го знаеш.
Имаш собствен семеен живот:
две деца, кухня, баня и стая -
идеална жена за развод.

Ще ти давам прилична издръжка.
Нямам друго за теб, разбери!
Да, развод! Но почтено, по мъжки!
Без измами и мръсни игри.

И децата... Ох, вярно, децата -
тоя тежък семеен хомот...
И каква, боже мой, да я смятам?!
Просто искам нормален живот!