Сергей Орлов Его зарыли в шар земной Положиха го в

„ЕГО ЗАРЫЛИ В ШАР ЗЕМНОЙ...”
Сергей Сергеевич Орлов (1921-1977 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОЛОЖИХА ГО В ЗЕМНОТО КЪЛБО

Положиха го в този миг
сред земното кълбо,
бе той обикновен войник,
без звания бе той.
Земята като мавзолей
безбройни векове
сред Млечни пътища ще грей,
духа му ще зове.
Мъгли на рижи хълми спят,
виелица кове,
зли гръмотевици гърмят,
вилнеят ветрове.
Другар над гроба му дълбок
сълзица ще пролей...
Младежът в земното кълбо
е сякаш в мавзолей...


Ударения
ПОЛОЖИХА ГО В ЗЕМНОТО КЪЛБО

Поло́жиха го в то́зи ми́г
сред зе́мното кълбо́,
бе то́й обикнове́н войни́к,
без зва́ния бе то́й.
Земя́та като мавзоле́й
безбро́йни векове́
сред Мле́чни пъ́тишта ште гре́й,
духа́ му ште зове́.
Мъгли́ на ри́жи хъ́лми спя́т,
вие́лица кове́,
зли гръмоте́вици гърмя́т,
вилне́ят ветрове́.
Друга́р над гро́ба му дълбо́к
сълзи́ца ште проле́й...
Младе́жът в зе́мното кълбо́
е ся́каш в мавзоле́й...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Орлов
ЕГО ЗАРЫЛИ В ШАР ЗЕМНОЙ...

Его зарыли в шар земной,
А был он лишь солдат,
Всего, друзья, солдат простой,
Без званий и наград.
Ему как мавзолей земля –
На миллион веков,
И Млечные Пути пылят
Вокруг него с боков.
На рыжих скатах тучи спят,
Метелицы метут,
Грома тяжелые гремят,
Ветра разбег берут.
Давным-давно окончен бой...
Руками всех друзей
Положен парень в шар земной,
Как будто в мавзолей...




---------------
Руският поет Сергей Сергеевич Орлов е роден на 22 август 1921 г. в с. Мегра,  Вологодска губерния. Бил е доброволец във Великата отечествена война. Завършил е Литературния институт „Максим Горки”. Бил е в ръководството на Съюза на писателите на РСФСР, член на редколегиите на сп. „Нева” и сп. „Аврора”, автор е на сценария на филма „Жаворонок” (1964 г.). Носител е на високи държавни отличия. Поезията му е в стила на социалистическия реализъм. Автор е на книгите „Фронт” (1942 г.), „Третья скорость” (1946 г.), „Поход продолжается” (1948 г.), „Радуга в степи” (1952 г.), „Городок” (1953 г.), „Стихотворения” (1954 г.), „Голос первой любви” (1958 г.), „Стихотворения. 1938-1956” (1959 г.), „Одна любовь” (1963 г.), „Колесо” (1965 г.), „Созвездье” (1965 г.), „Лирика” (1966 г.), „Страница” (1969 г.), „Верность” (1973 г.), „Белое озеро” (1975 г.), „В легкой песне берез” (1983 г.) и др. Умира в Москва на 7 октомври 1977 г.
---------------


* (экспромт: Георгий Словецкий)

И палача, и короля,
И лиру, и топор,
Всё принимает Мать-Земля
И славу, и позор.