Твоят глас - Йорданка Господинова, перевод

Йорданка Господинова

Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.

Тази нощ вън е вятърно хладно,
но защо в мойте мисли гори
топъл дъжд в незабравено лято,
рой звезди преродени в мечти?...

Няма как да забравя гласа ти.
Щом тъгата до мен се стаи
от сърцето си тайно го вадя
и го моля…пред мен да върви.

Да ме връща отново при тебе
с всеки звън на стаени сълзи…
Да е корен на моето време.
Да е лято в студените дни.

Щом е с мен ще наметна дърветата
с топла охра от късни лъчи…
И в една несънувана есен
твоят глас нова страст ще роди…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Как блудницы снимают одежды
Дорогие мои дерева
Усыпают, закрыв свои вежды
Умолкает трава-мурава.

Ночь прохладна и ветрена эта
И туманы спустились густы
И дождём омывается лето
Мои мысли слова и мечты.

Как забыть мне твой голос любимый
И не зря меня точит тоска
Разве сердце хоть в чём-то повинно
Если память, на столько сладка.

И к тебе меня вновь возвращает
И порою бывает до слёз
Время лечит и сердце прощает
Этот летний, занудливый дождь.

Прошмыгнувший,  меж клёнов и сосен,
И багрянцем леса взбороздив
Мне однажды, приснившийся в осень
Голос твой, мою страсть пробудил.