Неказани въпроси - Йорданка Господинова, перевод
Навярно тишината омагьосва
или магия срича във нощта
най-дръзките, неказани въпроси –
защо, къде, дали и докога?...
Защо си тръгна лятото от плажа
щом още има чайки на брега
и живи са лазурните миражи…
Къде отведе птичите ята?
Очите му, до влюбване солени,
дали все още търсят в утринта
онази обич, тръпнеща във вените
със жаждата за грях и свобода…
И докога дъждът ще бъде клетва
безмълвно догоряла в две тела?
Във тиха утрин вятърът нашепва –
навън дошла е вече есента…
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Наверно тишина заворожила
И магии подверглась эта ночь
И у неё я дерзкая спросила
Когда и кто сумеет мне помочь?...
Зачем бросает лето наши пляжи
И чайки плачут, стонут берега
И миражи не выветрились даже
Лишь пожелтели нивы и стога.
Глаза ещё солёные от моря
Но листьев желтых правда вороха
Они любовь мою не переспорят
И я свободы жажду и греха…
Пусть дождь, как клятва в двери барабанит
Тела пока никак не догорят
И ветер нам шепнёт и не обманет
Поздравит с наступленьем сентября.
Свидетельство о публикации №112110506681