В полето на Големите Надежди
не всеки стрък от зърно натежава;
такава е съдбата ни, изглежда –
да жънем малко зърно, много плява.
В гората на Големите Надежди
не всякое дърво е дъб разлистен.
Животът странен жребий ни отрежда –
да зърнем в много шума малко истини.
В морето на Големите Надежди
да търсим улов е житейска драма –
вълните крият хиляди премеждия,
вода – безкрай, а златни рибки – няма.
На Вечните Илюзии в страната
на сто мечти – в една плодът узрява.
Виновна е, разбира се, Съдбата –
едно на сто, и него с мъка дава...
На Вечното Очакване държавата
е приказка, разказана сред мрака;
мечтаното – несбъднато остава,
от сто желания – едно те чака.
Надеждите увяхват неразлистени,
илюзиите са мираж нетраен.
Но ако ставаха мечтите истини,
тъй скучно би било да се мечтае...
Измама
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112110502678
Свидетельство о публикации №112110502678
Рецензии