неделен анфас

          "Светят бледовосъчни тополите..."
                Кр.Станишев
 
Свободата наднича.
От тебе...към сивия каменен свод.
Като в сън преминава
и пресича зида на челото.
Стих след стих - отлетява
от белия под.
И понася копнежа ти
горе...
Сякаш вече си мисъл
и в тебе пълзи
окованата делнична грижа.
Наедрява ликът и.
Приема черти...После виждаш
лицето на ближен.
 
                2
 
Свободата се взира
в поредния ден.
Стих след стих ослепява рефрена.
Песента на живота ти  пее Дасен...
Сякаш сам си празнична сцена.
Някак вече и път си,
някак в тебе жълтей
онзи остър
есенен
вятър.
Наедрява нощта. И приема черти
на отречен.
Ненужен.
И паднал...
 
                3
 
Свободата лежи
обедняла във теб.
В стара, скъсана делнична роба.
Стих след стих те забърква-
с коняк и кафе.
Свободата е утрото в роба...
Всичко вече е писано...сам се четеш.
Гърбом спрял.
До стената.
На сухо.
От завоя наднича
твоят верен слепец.
В теб сънувал пристанища лунни.
 
                4
 
Свободата е твоята
„късна река”.
Под сърцето ти някъде скрила
клонче пролет.
В юмруче.
с неделен петак.
Зад подхвърлена чужда молитва.
И от тебе...към сивия делничен свод
с гърлен звън прелетява.
През нищото.
В чаша тънък кристал
наедрява. С нощта.
И на пода разлива
чертите си…