Бягащи стъпки -Йорданка Господинова, перевод

Йорданка Господинова

По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,

която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата

от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…

По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Слезы моей негромкие шаги
И тишина для рифмы превосходна
Явлюсь тебе лишь память напряги
Я как всегда немножко сумасбродна

Когда душа стенает и болит
Такое с каждым может приключиться
Мой огонёк в душе твоей горит
И он в тебе навечно сохранится.

Меня ревнуешь к морю и дождю
И мне приятны все твои безумства
Смешно – ревнуешь к крохе воробью
И даже к ветру сильному и солнцу.

Течёт слеза, чтоб сон твой вдохновить
И ей резон уже поторопиться
Спешит она сгорая от любви
В мечты твои с восходом воплотиться.