Merci, madam la Vie

Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози,
подпирам се на дъбова тояга,
когато пътят тръгне към високото...

Приятелю Живот, не предполагах,
че старостта боли така жестоко.

Не ти се сърдя.
Даже всяка заран
посрещам слънцето с поклон. И зная,
че всъщност съм ти просто благодарен
за всичко – от началото до края.

Благодаря за гладното си детство
с безкрайните опашки, с нищетата.
Как инак щях да знам какво наследство
съм длъжен да оставя на децата си?

Благодаря ти за горчивината,
която нося в себе си от малък.
Без нея как бих стъпвал по земята,
как бих усетил сладостта на залъка?

Приятелко Съдба, благодаря ти
за болката и за страха от нея.
Как иначе в часа на тишината
бих чувствал тази радост, че живея?

Благодаря за злобата, с която
съвсем несправедливо ме наказа.
Как иначе сърдечния приятел
бих различавал от врага белязан?

Благодаря за бликащата завист,
за отмъстителната неизбежност,
за вихъра на тъмната ненавист.
Как бих разбрал без тях какво е нежност?

Човек по своя земен път събира
на щастието лъскавия прах,
но аз избрах изглежда друга диря
и днес, пресмятайки какво събрах,
не за онези мигове щастливи,
в които младостта ми изгоря –

за делниците трудни и горчиви,
приятелю Живот, благодаря!

________________

* Merci, madam la Vie – фр. – Благодаря, госпожо Живот – заглавие на популярна песен на Шамруз Варенаг Азнавурян /Шарл Азнавур/