Василина Иванина Про себе За мен
Василина Иванина
Перевод с украинского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА МЕН
Аз все по-стара ставам
с всяка пролет –
не може грим да скрие
бръчки хитри,
тъгата,
в крайчеца на устни свита,
ни мъката,
струяща от очите...
Аз все по-стара ставам
с всяка пролет –
нетърсена,
забравена,
без обич...
Но виж –
цветя
отново тук
цъфтят...
Ударения
ЗА МЕН
Аз все́ по-ста́ра ста́вам
с вся́ка про́лет –
не мо́же гри́м да скри́е
бръ́чки хи́три,
тъга́та,
в кра́йчеца на у́стни сви́та,
ни мъ́ката,
струя́шта от очи́те...
Аз все́ по-ста́ра ста́вам
с вся́ка про́лет –
нетъ́рсена,
забра́вена,
без о́бич...
Но ви́ж –
цветя́
отно́во ту́к
цъфтя́т...
Превод от украински език на български език: Красимир Георгиев
Василина Иванина
ПРО СЕБЕ
Старішаю
із кожною весною, –
ніякий макіяж
не приховає
ні гіркоти
у кутиках губів,
ні відчаю,
що в погляді струмує...
Старішаю
із кожною весною –
не бажана,
не люблена,
забута...
Та знову,
бачиш –
проліски
цвітуть...
О СЕБЕ (вольный перевод с украинского языка на русский язык: Петр Голубков)
Старею с каждой новою весною, –
И никакой уж макияж не скроет
Ни горечь ту, что в углах губ таится,
Ни то отчаяние, что из глаз струится...
Старею с каждой новою весною, –
Не званна, не желанна уж тобою,
Забыта, не любима... Оживаю,
Увидев, как подснежник расцветает...
О СЕБЕ (перевод с украинского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)
Старею
с каждою весною, –
не в силах макияж
прикрыть
ни складки горести
в уголках губ,
ни безысходности,
той, что из глаз струится...
Старею
с каждою весною –
постыла,
не любима,
позабыта...
Но как
увижу –
пролески цветут...
И вновь
душа
для радости открыта!
Свидетельство о публикации №112110400017