Повест - Атанас Далчев, перевод

Атанас Далчев

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.”

И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.

Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.

Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.

А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.

И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
„Стопанинът замина за Америка.”

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Закрыты окна плотно, безнадёжно
Забита дверь и наглухо ворота
Висит листок исписанный небрежно -
"Хозяин жить в Америку уехал".

Стою в слезах - ведь я и есть хозяин
Никто в дому другой не проживает
И что сюда, скажите, возвращает
Не уж-то я извечный хуторянин

Не выхожу практически из дома
Со мной года единственные гости
Уже не раз сюда являлась осень
И грустно мне уже немолодому.

Не раз все книги читаны и спеты
И всякий путь мной пройденный помянут
А годы мчат и вряд ли перестанут
И разговор ведут со мной портреты.

Настойчиво будильник будет цокать
Из солнечного жёлтого метала
Присяду я у зеркала устало
Мне с ним не так на свете одиноко.

А по стене как солнечные блики
Бегут года увы не виртуально
Дни без любви, без никаких событий
Проходит жизнь уныло и банально.

И я ещё подумаю с печалью
Зачем судьба безумная нас кружит
Вдруг кто-то забредёт сюда случайно
Он никого, увы, не обнаружит

Одни портреты в латах и доспехах
Ещё под зеркалом увидит запотевшем
Один листочек сильно пожелтевший -
Хозяин жить в Америку уехал.