Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите.
Тук не разпъват, вярно, но до всеки
приятелят Пилат върви в живота,
а всички хълмове от памтивека
случайно
носят името Голгота.
И всекиму тълпата разярена
поне веднъж е викала “Разпни го!” –
за теб крещяха вчера, днес – за мене.
И хълмовете никога не стигат...
Тук не разпъват, вярно, но човекът
за всеки случай кръст си носи, милият.
Завършват с кръст житейските пътеки,
оцет и тръни има в изобилие.
Гората от разпятия е гъста –
“Разпъват ли?” дори не е въпрос,
а оня остър гвоздей е от кръста
на някой кротък областен Христос.
Намерих гвоздей... И му се зарадвах.
И знам – ще дойде неговият час.
Шейсет и пет години махам с брадвата
и дялам своя тежък кръст и аз.
Гвоздей
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112110102673
Свидетельство о публикации №112110102673
Рецензии