ЗАБЫТЫЙ ХУТОР МИТРОФАНОВКА
На месте хат – разливы лебеды.
На погребах – оплывшие воронки.
Минувшего печальные следы,
Как выцветшие строчки «похоронки».
А здесь когда-то мама родилась
И бабушка, и вся родня большая…
К моей душе здесь протянулась связь,
Всех предков поимённо воскрешая.
Забытый хутор стёрт с лица земли,
Нет ни креста ему, ни обелиска,
Но в эту землю родичи легли
И сделали её навеки близкой.
Ещё заметны признаки могил –
К ним стелет степь ковровую дорожку.
Я множество дорог исколесил,
Но всё же здесь передохнул немножко.
Послушал шелестенье камыша,
Игру дубков зелёною листвою.
И что-то дописала здесь душа
В моей судьбе заглавною строкою.
Забытый хутор Митрофановка
© Copyright: Валерий Латынин, 2012
Свидетельство о публикации №112110110175
Свидетельство о публикации №112110110175
Рецензии
Грустно и красиво, спасибо, Валерий!
Забравеното селце Митрофановка
Навред лобода, пусто село - вред.
По погребите кацат черни врани.
И миналото с тъжен силует
напомня некролог в часа тъй ранен.
В селцето, дето мама се роди
и баба и родата цяла също
съм свързан също, както и преди
със образи, възкръснали по къщите.
Ни кръст, ни обелиск за този край
забравен, сякаш липсващ по земята.
Но аз по име близките си зная,
отдавна тук лежат сестри и братя.
Гробовете все още си личат.
Степта към тях килимен път рзстила.
Пътеки много аз избродих, брат,
но точно тук дойдох, да гребна сила.
Камъш да слушам дълго как шепти,
как млад дъбак в зелено се разлиства.
И ето - с главни букви се роди
в мен нещо и само се то дописва.
превод - Галина Иванова
Алекс Вега 14.10.2013 20:12 • Заявить о нарушении
Забравеното селце Митрофановка
Навред лобода, пусто село - вред.
По погребите кацат черни врани.
И миналото с тъжен силует
напомня некролог в часа тъй ранен.
В селцето, дето мама се роди
и баба и родата цяла също
съм свързан също, както и преди
със образи, възкръснали по къщите.
Ни кръст, ни обелиск за този край
забравен, сякаш липсващ по земята.
Но аз по име близките си зная,
отдавна тук лежат сестри и братя.
Гробовете все още си личат.
Степта към тях килимен път рзстила.
Пътеки много аз избродих, брат,
но точно тук дойдох, да гребна сила.
Камъш да слушам дълго как шепти,
как млад дъбак в зелено се разлиства.
И ето - с главни букви се роди
в мен нещо и само се то дописва.
превод - Галина Иванова
Алекс Вега 14.10.2013 20:12 • Заявить о нарушении
Галя, хороший перевод, тональность оригинала сохранена, образная система тоже близка. Пропущена буква "а" во второй строке предпоследнего катрена в слове "разстила". Исправь. Обнимаю, В.Л.
Валерий Латынин 15.10.2013 15:21 Заявить о нарушении
Валерий Латынин 15.10.2013 15:21 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.