Бъди в мъжете
стих.
За болка.
Една сълза
от чужд копнеж.
Една самотна
нощна
гара.
И тих, безмълвен,
палещ скреж.
Бъди във тях
омайно биле…
или безвремие
след вик.
Едно съмнение
без име.
Един,
пиян от обич
стих…
в небе
с предзалезно копнение.
С победната си тишина
бъди в мъжете
власт.
И тръпка.
Тъй както може го Жена…
Пусни ги…
да се наговорят.
Дъхът им
в теб да навали.
Прелял от грешки и умора,
от празни
и бездънни дни…
Пусни ги после –
да си идат.
С напъпили в копнеж тела.
В една чудесна тиха вечер
задраскай
всички
имена…
клетва пред Медея
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112103103321
Свидетельство о публикации №112103103321
Рецензии