Познавам те…
Ти неведнъж
си ме затварял.
И неведнъж
за тялото ми
бил си стая.
Пред прага на нощта
и лятото
от мене крил си
и любов.
И вяра…
Познавах твоите ветрове.
И вените
на твоите пътеки.
Настръхналите брегове
след теб
оставях.
Да ми светят…
И виждах в тази светлина
как падат сенките на думи.
С неканената тишина
от делничното ми безумие…
Познавах те…
До болка.
До полуда.
Знам…неведнъж до мене
бе присядал.
Гласът ти дрезгав
чаках.
Като чудо.
Но ти във друга си ме будил…
И после тръгвах.
Отначало.
На чуждите пътеки
скъсал вените.
Да зърна светлината си
от тебе,
пред прага на нощта
забравил времето…
сказание за мрака
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112103004552
Свидетельство о публикации №112103004552
Рецензии