Светът пълзи
от двете ми страни –
бензинов,
зъл,
изнервен. В 5 следобед.
Удавил лятото
в сълзливият си дим.
Облякъл цветовете на асфалта…
Аз, в някаква пукнатина
от уличната канонада,
улавям
твоите очи
(а не ликът на светофара…)
Намирам нишката
от тях.
Разплитам дъх
за тишината.
Следобедният булевард
гаси деня.
(И тъй нататък…)
…Светът се прави на зает-
от сянката ти
в мен
изтрива
магията на нощ.
И ден…
С дъха следобеден, бензинов.
И търся граница за нас-
от уличната канонада,
в пукнатината на деня…
да си остане. В светофара.
- - - - -
Намерил нишката
от теб,
ще спре дъха ни
тишината.
Сред жълтия лоден на есента.
В зеленото око на лятото.
в 5 следобед...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112102903704
Свидетельство о публикации №112102903704
Рецензии