Тишина - Николай Лилиев, перевод
Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Послушай эту тишину
В тот миг, когда затихла буря
Когда последнюю волну
Снесло на камни волнореза
В его гранитную стену.
Когда умолкнет шум сердитый
Когда уснуло побережье
Летит как страждущий эдема
И как мечта на раздорожье
Незавершённая поэма.
Свидетельство о публикации №112102710849