Янтарная осень

Кехлибарена есен
Йорданка Господинова -
http://www.stihi.ru/2012/10/23/262

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.

А и вятърът дълго ми пееше
в топли нощи най-жарката обич…
Виж, в мечтите ми още живее
южен дъжд, който ражда въпроси.

И заспива след дълго будуване
в две сълзи, в две запалени свещи…
Знам, че още със страст те сънувам,
като ласка в откраднати срещи…

Мъдростта в есента кехлибарена
листопадно присяда на прага
и заплита в косите ми залези–
път да гоня, когато те чакам…

И със глътки на виното кипнало
ми нарича любов…
                Теб да пия.
В тишината на утрото литнало,
като дива лоза да се вия…

И да пазя потайно магията
със която се връщам в съня ти.
За да бъда отново стихията,
дето в синьо ще пали  зората…



ЯНТАРНАЯ ОСЕНЬ
Перевод с болгарского

После безумия лета лазурного,
Всё ещё тлеют глаза у стерни…
Мне бы на юг, вместе с птицами умными,
Нет же, осталась, смотрю на огни.

Долго пел ветер мне ночками тёмными,
Пел о горячей любви…
Видишь, мечта моя тропками топкими –
Дождиком южным вдали?..

Видишь, как слёзы бегут, засыпают,
Книзу стекая, с горящих  свечей?
Я же о страсти  любовной мечтаю,
Выкрасть хочу  у ночей.

Мудрость, что  осень скрывает  янтарная,
Мой укрывает  порог.
В косы закаты мне, очень бездарно,
Осень вплетает, не Бог.

Выпей вина, хоть глоточек, шипучего,
С терпким названьем любовь,
И полетишь высоко по-над тучами!
Вот  он бокал твой, изволь.

Чтоб сохранить колдовство в нём укрытое,
Должен ты снова уснуть.
В сказку стихов попадёшь позабытую,
Чувства, укажут твой путь.

Олег Глечиков
26 октября 2012 год.  Керчь. Украина

Картинка со страницы Йорданки