Жената, която храни котките

Присмиват й се пустите му хора
и тихичко я псуват под сурдинка,
задето храни котките по двора,
а пък на тях не дава и стотинка.

Вървете де! Ще ви омеси пита
и шепа сол до нея ще ви сложи.
Дали тогава някой ще попита:
- Наред ли си с акъла си, госпожо?

Не е наред. Треперят й ръцете.
От липса на разбиране се чална.
Но вие все едно се нахранете -
добрите до един са ненормални.

А тя не мрази. И ръка не вдига -
на кротката й лудост не прилича.
Едничка топла истина й стига:
че котките в квартала я обичат.


Рецензии
http://stihi.ru/2012/10/29/1012

С топлина и нежност,

Емил

Емил Миланов   29.10.2012 02:08     Заявить о нарушении