Понякога ще идвам
в тебе-
като вятър.
С полепнали от сол
криле.
И някъде-
сред самотата-
ще галя твоето лице.
Зърната на гърдите
ще събудя,
прескочил есенния мрак.
Понякога
ще идвам...като вятър.
Забравил сън.
И тишина.
Момичето във тебе
ще прегърна,
достигнал своята земя.
Ще тръгне
с вечерния момък.
Ще бъде в бяло.
В светлина.
Едно момиче оживяло.
Във болка.
В камъка отляво.
Ще тича с есенния вятър.
До края на една мечта…
- - - - -
Понякога
ще идвам.
В есента ти…
насън пребродил
Есента.
есенен сантимент
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112102406330
Свидетельство о публикации №112102406330
Рецензии