Я заново жить начну
бходени друми Путь к любви
Йорданка Господинова
Тази нощ не затваряй вратата,
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша
вледенена от нощния мрак…
В тази нощ и щурците ще слушат
как една наранена жена
сплита всички обходени друми
и безмълвна, рисува страстта…
Две тела се изгарят без думи,
устни две жадно сричат нощта
като в храм на греховно начало…
Тази нощ любовта е олтар –
полудяла, взривена до бяло…
После в утрото вятърът стар
дълго, дълго умът си ще сбира
и във две неизтрити сълзи
път към нова любов ще намира…
И ще бъде по-жив от преди…
***
В ту ночь я закрыла дверь,
Оставив гореть свечу.
Дорогу к Луне теперь
Ищу по ее лучу.
Замерзшая, проскользну
За НИМ я в ночную тьму.
Клубочком у ног свернусь,
Как раненный зверь, прильну...
Машины полет.. Шоссе...
Безмолвна и дика страсть...
Нас двое... Трава в росе
И ночи безумной власть...
Мы в Храме греха вдвоем...
Сегодня любовь - Алтарь.
Лишь чувства в мозгу моем,
Да светит Луна-фонарь.
Чтоб разум восстановить,
Слезинку с ресниц смахну.
И снова смогу любить...
Я заново жить начну.
Свидетельство о публикации №112102206193