в пет есента на бургаската гара

Дъвчат следобеда
старци с бастунчета.
Гълъби пърхат-
В трохи. И клончета.
Голи красавици
светят в цигарите.
Влажни от погледи.
Токчета.
Токчета…

Гарата дреме.
В сън по момичета.
Или
във къс
от следобед.
Слънце и смях от перона
надничат.
Като от детско фото…

Цигани
с кестени
топлят в небето си
ято
оклюмали врани.
Влакът пониква
сънливо
от запад.
С погледи
влакът се храни.

Като присъда
е точен
часовникът.
Кръгъл
от раменете
на разделени.
Няма те
в тези разсърдени токчета.
И не наднича
зеленото…

Старчета
местят
С бастуните времето –
вятър от кея
прелита.
В погледи.
В подлези.
В стъпки. И стъпкано.
В есен от сън
на обичал…


Рецензии