Как бързо “съм” през времето минава
и става “бях”...
...И как необратимо
жаравата на дните ми изтлява
и става прах!
А “съм” на “бях” изобщо не прилича
сега, нали?...
И “съм”, и “бях” – това съм аз,
но тъй различен,
че ме боли.
Нали върхът скалист ми бе
до рамото –
или бях просто млад?
Нали бях вятър?
Днес съм полъх само
над този свят.
Нали ми бяха вчера
до коляното
морета зли;
бях волна степ...
Е, да, но съм поляна –
от туй боли.
Нали в небето ме издигаха
крилете ми?...
Сега пълзя!
От “съм” към “бях”
се спуска по лицето ми
една сълза.
Сълза
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112102201934
Свидетельство о публикации №112102201934
Рецензии